За живота, чорапите и всичко останало....

В живота на всеки незнайно по какъв начин се случват странни,излагащо-смешни, чак предизвикващи сълзи събития, обикновено свързани с някаква вещ, които се повтарят през неопределени периоди от време и абсолютно задължително са крещящо-запомнящи се. За мен тази вещ са чорапите.
Ясно като бял ден си спомням как преди почти десетина години една приятелка ме беше извикала да излезем и ме чакаше у дома да се приготвя. И като всяка себеуважаваща се млада дама, обичаща до болка домакинската работа на крехката 20-годишна възраст, нямах нито един чифт чисти чорапи. Грабнах едни от коша за пране и набързичко ги изпрах на чешмата. После ми хрумна да ги поизсуша с ютията, но ставаше адски бавно , а се оказа, че други хора ни чакат в центъра и нямам почти никакво време. А нямаше никакъв шанс да изляза без грим, но затова пък със сухи чорапи. АБСУРД! И в такива моменти на свръхнапрежение, когато адреналинът е на път да побърка човек, се раждат най-гениалните идеи. Тогава имах нощна лампа с две крушки, които винаги са ми приличали на част от виме, та нахлузих аз мокрите чорапи на крушките като опитен любовник - презервативи, и спокойно продължих да си се гримирам с гръб към лампата. Докато един вик почти не ме накара да си набуча окото върху четчицата за очна линия като деликатесна хапка на зомби-купон : " ДЕНИ, ЧОРАПИТЕ ТИ ПУШАТ!"
Пушеха я, и то само как пушеха....да не споменавам, че бяха се стопили....Добре че тя успя да забележи навреме, преди суетата ми да беше предизвикала късо съединение или някое симпатично пожарче. От този момент се научих да си пера чорапите веднага и да не си купувам такива от изкуствени материи.
Няколко години по-късно в Студентски град бях си обула чифт поизносени чорапи и отивах да хапна на стола с тогавашното си гадже. На връщане засякохме негов приятел, който ни покани на гости в същия момент, в който усетих как единия ми чорап поддаде и пръстчето ми победоносно изскочи на свобода като новоизлюпено лястовиче. Опитах тактично да отклоня поканата, но човекът настояваше. Тогава придърпах гаджето и му казах какъв е проблема и защо не мога да отида, а той реши "тактично" да го съобщи на всеослушание. В този момен ми идеше цялата да се скрия в дупката на чорапа.....
И след това-затишие. Няколко години без чорапени инциденти. И тъкмо, когато реших, че чорапеното проклятие е окончателно паднало от мен.... Вчера. На 29-ия ми рожден ден...Реших да направя нещо по-различно от домашните събирания и наливането с бира в "Улицата", с които стандартно отбелязвах всеки мой рожден ден...и заведох няколко приятелки да хапнем пица и да пием червено вино, за да уважим мен и Трифон Зарезан едновременно. Настанихме се ние, поръчахме това-онова....и аз не знам как точно стана, но под дънките си, на около педя и половина под дупето, напипах нещо като грамадна пъпка, с размерите на юмрук, но пък мека като пухена възглавница. Веднага съобщих за приказната находка на момичетата и те ме заопипваха под масата, хихикайки.Как ли сме изглеждали отстрани?..... Срам не срам, трябваше да мина така през цялото заведение и да се добера до тоалетната, за да видя какво се крие там. Едното от момичетата вървеше плътно зад мен, а другите продължаваха да хихикат. Трескаво си разкопчах колана, събух си дънките за да намеря......ЧОРАП! Не че не го подозирах....Беше успял да се намъкне между дънките и чорапогащника ми като пияница в кръчма и кротичко стърчеше и ме излагаше. Така съм си прекосила половината град, добре че беше вече тъмно....
Сега следват няколко спокойни години на чорапено затишие....какво ли ще се случи следващия път?