Натежала от мисли се влача,
нямам сили да вдигна краката си-
мисли, мислички, мисли-чудовища-
на стада, на ята, единаци....
Мисли-уроди, страшни за хората,
неродени в ума си убивам.
Крехки мисли, за друг свят създадени,
недоносени в себе си скривам.
Малко мисли споделях на хората,
но останаха голи и плачещи.
Няма вече на друг да ви давам,
мои глупави мисли-сирачета...
1 коментар:
много хубаво написано и казано продължавай така, поздрави и до скоро
Публикуване на коментар