В сърцето ми е зима- вали имунитет
към пошлост и обиди. И трупа преспи вече.
Пронизващият вятър на новата реалност
ятата лицемери прогони надалече.
Направих си иглу от заледени чувства,
а снежния човек - от скептицизъм.
Изнежени страхливци в полярния ми дом
изобщо да не мислят да навлизат.
Превръщам в бучки лед омразните ми хора
и пускам си ги в чашата с мартини.
Студът, струящ от мен, сковава негативите,
а аз седя пред топлата камина.
