петък, 12 август 2016 г.

За любовта и шопската салата

Стигнал си до някакъв етап в развитието си, когато с гордост можеш да кажеш, че малко или много си си уредил живота. Самостоятелен си, имаш добри доходи, утвърдени навици, остава само да подредиш последното парченце от пъзела- да намериш своята половинка. Вече имаш изградена представа за нея така, както си представяш съвършеният сочен, узрял домат, който да добавиш към салатата си и да придружиш дежурната ракия. Отиваш на пазара, обикаляш две-три сергии, усмихваш се учтиво на бабичките и накрая- Voila! Намираш го! И салатата е ощастливена.
Ами не!
Любовта не е паднал наготово зарзават! Любовта е семка от домат, която плахо си поискал, гостувайки на някого, чиято салата ти се е усладила. Завил си я в парче пожълтял стар вестник, което внимателно си съхранил до следващата пролет и с треперещи от вълнение пръсти си я засадил в кофичка от кисело мляко. Любовта е стръкчето, което е покълнало и което грижливо поливаш , а после пресаждаш в прясно изкопана лехичка в сърцето си. Любовта е колчето, което забиваш, за да не се пречупи крехкото стебло, и водата и сълзите, с които го поливаш. И разбира се няма гаранция, че плодът, който узрее, ще бъде съвършено кръгъл, сочен и вкусен, че няма да има дебела ципа, с която да се задавиш до сълзи.
Но ще си е твоят домат, който по магически начин ще пасне на твоята шопска салата и ще ти се услади заради грижите, които си положил за него.
Любовта не се сервира наготово. Животът не е лъскав ресторант, а опушена, пропита с мирис на приготвени алангле отминали връзки кухня.
За тези, които не умеят да готвят, винаги ще има места, където се предлагат junk food и junk love.