събота, 10 юли 2010 г.

Спасете ме!

Разтварям се в пространството...
Разпръсквам се...И се пилея...
И ставам мъничка- като мушица,
И абстрахирана от себе си живея...

Раздирам с нокти твоя образ,
под ноктите си те намирам-
на части, разглобен, издраскан...
и все по-цял и гещалтиран...

Измислям нови хоризонти,
недооткрити ги забравям,
забързана към “утре”, “после”,
“сега ” и “тука” изоставям...

Кръвта ми цапа циферблата,
към нервите ми прикрепен,
стрелките хранят се с духа ми..
Спасете ме! Спасете ме от мен !

2 коментара:

Keti каза...

Ей, сега ще те погна и стихосбирка да издадеш... Не те ли е срам да си така добра във всичко (дори в коментарите във фейсбук)...

Access_DENIed каза...

Честно казано съм си го мислела, обаче наскоро си прегледах нещата и от всичките 50-60, дето са се натрупали през годините, не повече от 10-15 ми харесват в момента. Трябва да се посъберат и тогава :)