Обичам да отричам. Отричам, че обичам.
Обърках се - от другите, от себе си, от теб...
Животът ми е пъзел, душата ми- енигма,
парченцата сглобявам, но все не са наред.
Контрастите циклично се сменят на сезони-
ту чувствата си стъпквам, ту слагам им криле
и всеки път щом мисля, че пъзелът готов е,
откривам, че му липсва най-важното парче...
Дали това е лоша шега на битието-
при другия да търся частицата от мен?
Игра на колективност в свят, пълен с егоисти
и в своя пъзел всеки изцяло потопен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар