петък, 8 март 2013 г.

Берковица спи....



….уютно сгушена в скута на Балкана…  През зимата- завита с дебел снежен юрган, през лятото – наметната със свежо зелено одеяло…
Колкото и романтично и приказно да звучи, Берковица спи!
Спи като загубила надежда,  търсеща упование единствено в съня…
Спи не като сираче, изоставено от родителите си, спи като майка,  изгубила децата си…  А децата се пръснаха като трохички по бялата покривка на света… 
А искаме да се върнем,  копнеем да се върнем, да се сгушим под  топлото майчинско крило, но сякаш сме еднополюсни магнити….  И бягаме обратно….
Малините изгубиха вкуса си с напускането на момичетата с розовите устни…   И само парещите думи ни напомнят за зеленината на копривата….
Понякога новородените опитват да я събудят с плача си, но са твърде малко и плачат твърде тихо….  А тя е заспала дълбоко…. 
Дано просто спи… Дано не е в кома…. Дано не е смъртно болна…  Даде ни твърде много, не поиска нищо в замяна, а ние, нейните деца-егоисти, понякога почти я забравяме, забързани да търсим спокойствие, сигурност и уют другаде…  Но тя ни чака, изсъхнала като реката през август, прорязана от бръчки като скалите под Ком, натежала от сълзи като ручеите през пролетта…..
Макар и да се връщам рядко, тя винаги ми се усмихва с беззъбата си старческа усмивка, прегръща ме и ме погалва по главата, а слънцето се отразява в помътнелия й поглед , и някак грейва….  А аз всеки път си мисля, че следващия път ще е различно, че  няма да има кой да ме посрещне, че може просто да не се събуди….

Няма коментари: