неделя, 28 март 2010 г.

Моят опит за репродукция на "Мона Лиза"

“Снежко затрупа всичко навън...” и една моя приятелка не успя да заведе детето си на детска градина. Но понеже очаква да се възпроизведе повторно (в осми месец е) и трябва да кротува, явно не може да търчи из стаите да се гони с дребосъка и ми съобщи, че я залъгва като шият пеленки за куклата Иван(!). И в главата ми изникна един доста неприятен подобен спомен от собствената ми скромна биография.
Понеже като малка много “обичах” да папкам, лелките в детската градина бяха принудени да ми помагат да дъвча, като ръчкаха с пръстчета бузките ми, за да задвижат дъвкателните ми зъбни колелца. Но като хитра сврака аз просто си избутвах залъчетата с езиче в другата бузка. След няколко седмици прибиране у дома с посинели от ръчкане бузки, нашите си ме прибраха и бях оставена на грижите на бременната ми с Ицко майка. Женицата по цял ден си седеше и бродираше гоблена “Мона Лиза”, като усърдно си задраскваше по сложна схема ушитите квадратчета с флумастер. Моето набито око забеляза, че тя задрасква и ушива, задрасква и ушива.....И непоклатимата ми брилятна още от ранна детска възраст логика сигнализира, че ако успея да задраскам всички квадратчета наведнъж, въпросния гоблен, виновен за липсата на внимание към моята четиригодишна скучаеща особа, ще бъде избродиран също толкова бързо.
Речено-сторено. Оставен без надзор, твореца в мен се пробуди и сграбчил жълт флумастер, френетично се втурна да създава импресии със замах, на който и Да Винчи би завидял, върху бялата част от схемата, до този момент чиста и неопетнена като падналия днес снежец.
Така и не успях да завърша шедьовъра си, защото музата ми беше прекъсната грубо и безцеремонно от изпадналата почти в истерия мама. Хвърлих оръжието на престъплението (сиреч жълтия флумастер) и хукнах към вратата на терасата, която водеше и към кухнята на ведомствената гарсониера във Враца, която споделяхме ние тримата, ембриона Ицко и цяла колония хлебарки. Тичах в кръг из стаите, а зад мен мама препускаше като бледолилав дирижабъл с домашната си рокля, развиващ изумителна за размерите си скорост. Може би този момент е поставил началото на любовта на брат ми към високите скорости, докато удобно наместен и закопчан с плацента е изживявал първото си rollercoaster приключение. До момента, в който мама заключи едната врата към терасата и ме плени като лисиче в кокошарник.
Не помня после какво стана, мама твърди, че съм била наказана. Това не го разбирам- вместо да поощри неподозирания ми до тогава талант...:D .Но родителите не винаги знаят кое е най-добро за децата...А пакостите са най-прекрасната част от детството :)
Малко след този случай ме екстрадираха обратно при баба в Берковица...

Няма коментари: