неделя, 28 март 2010 г.

“Досиетата Х“ по нашенски (или как отвлякох извънземно)

Преди няколко месеца ми се присъни сън. Няма да го нарека странен, необикновен или чудат, защото нощем в главата ми никога не възниква нещо, което да не е странно, необикновено и чудато. Беше си сън с моята запазена марка.
Та спя си аз, както обикновено неспокойно и въртейки се в леглото като пиле на грил, и изведнъж ме обзе странно, парализиращо спокойствие. А терасата на стаята ми се озари от меко сияние. Поглеждам натам и що да видя – извънземен пришълец. Бледа, почти прозрачна кожа, голяма глава, черни хипнотизиращи очи, хилаво телце – общо взето, стандартно извънземно - от тези, които забравяш как изглеждат в момента, в който ги подминеш. Стои си на терасата ми, гледа ме през прозореца и със силата на мисълта си опитва да ме накара да стана и да изляза на терасата. Зад него на нивото на етажа ми във въздуха беше застинал междугалактическия му кораб, или простичко казано – летяща чиния.
И докато милото се опитваше да се оправи някак си в шантавия лабиринт на мозъка ми, аз установих, че връзката е двустранна и злорадо се намъкнах в неговата собствена луковича глава, където се натъкнах на изключително полезната за моя милост информация, че то може да се върне обратно на кораба си, само ако установи визуален контакт с него. Тялото ми вече беше започнало да поддава, краката ми си бяха поели самоинициативата да ме вдигнат от леглото и да ме доставят до желаната от пришълеца дестинация – разбирайте моята тераса, но палавите ми ръчички още не ме бяха предали и бързи като джебчийка, току-що свила нечий портфейл, се стрелнаха към плъзгащия се прозорец на остъклението, затвориха го и го заключиха. Но понеже прозорците ми са матови, служат само да пропускат навътре дневна светлина, а навън не може да се вижда нищо, моят потенциален похитител загуби така необходимия за отпътуването си визуален контакт с летящата чиния.
И АЗ ГО ПЛЕНИХ!!!
Плених го. Размина ми се. Ами сега, какво по дяволите да го правя? И то посред нощ?..... То пък се изплаши и силите му сякаш съвсем се изпариха. Не успях да измисля нищо друго, освен да го завлека в мазето, на две нива под партера, далеч от всякаква възможност да се добере до прозорец. Не че не можех да го оставя на терасата, но там все пак простираме, излизаме да пушим...някак си нямаше да му е особено удобно постоянно да нахлуваме в личното му пространство.
И така – омотах го с въжето от простора и - бегом към мазето. Добре че съседите спят по това време (не че не са ме засичали много пъти пред входа да ме изпраща някое странно изглеждащо по техните стандарти момче, но това вече щеше да даде хляб за доста клюки).
Тук е момента да спомена, че няколко дни по-рано тъкмо се бях сдобила с толкова нетърпеливо чаканата и така изстрадана шофьорска книжка. И в момента, в който го “настаних” в мазето, ми хрумна ГЕНИАЛНА идея!!! Със силата на мисълта го уведомих, че ще го пусна на свобода в момента, в който ми конструира кола, задвижвана с енергия от соларни колектори (явно съм се опитала да се правя на голям разбирач, щом не съм му съобщила простичко “слънчеви батерии”).
Заключих го там и се добрах обратно до вече изстиналите ми завивки.
На другия ден се събудих и се смях доста на поредната си измишльотина. След седмица някой беше разбил мазето ни. Ами ако все пак не е било измишльотина???? Ако някой ми е откраднал извънземното, заедно с колата???
Моля ви, ако забележите кола, захранвана от слънчеви батерии, уведомете ме незабавно!!! Предлагам възнаграждение!!!

1 коментар:

Lili каза...

Ахаха веселко ;) Би ли ме повозила ,обещавам да поръчам слънце 24/7 ;)