It's up to us!

Животът не е супермаркет, където пазаруваме с неограничен бюджет. Е, поне не за всички. В общия случай по-скоро е нещо като производствен цех. Всеки идва на този свят с някакъв запас от ресурси – различни- понякога сме дарени с добър външен вид или мускулатура, или някакъв талант, или буден ум.... Малко прилича на лотария.
Важното е, че всеки получава нещо. Оттук нататък е въпрос на воля, избор и мъъъъничко късмет да преработиш въпросната суровина в краен продукт, с който да излезеш на социалния пазар и да откриеш своята “продуктова ниша”.
Така де... Животът е голяма и сложна машинария.... Нещо там постоянно си цъка, въртят се зъбчати колелца, разтягат се пружинки, суровината ври и кипи в големи котли, изсипва се в калъпи, тръшва се на конвейер, нашите особи играят ролята на качествен контрол и отсяват кое подлежи на бракуване и кое е готово да се появи на “пазара”...
Обаче....
Понякога, когато нещата вземат, че тръгнат гладко и бъдем забелязани благодарение на нашия “продукт” (какъвто и да е той), се появяват разни “мили” хорица, чийто смисъл на живота сякаш е да пъхат пръти в чужди зъбчати колелца. Само дето понякога допускаме грешката да ги подгоним и да си отмъщаваме, вместо кротичко да измъкнем злосторния лост и да продължим да си работим по машинарията.
Друга грешка- нещо започва да скърца, да скрибуца, но вместо да хукнем за смазочна течност, си слагаме тапи в ушите и уж сме решили проблема. Да, ама не!
Или пък.... Толкова се вманиачаваме в детайлите и се взираме късогледо в чарковете, че ни се струва, че нещо е спряло да работи, изпадаме в паника и тръгваме да ровичкаме, чоплим и изследваме проблема, докато един слънчев ден си даваме сметка, че погледа ни е бил попаднал на статора, неподвижната част, нашата лична константа, която просто така си функционира...Луда работа....
Общо взето- животът си върви...Понякога гладко, понякога нещо ръждясва, но всяко нещо си има причина и съответно –следствие, – колелцата се въртят, наместват, винаги водят към нещо... Просто трябва да направим крачка назад и да видим механизма в неговата цялост, да се откъснем от детайла. Нищо не се случва без причина. И нищо не ПРОПУСКА да се случи без причина (само дето и в двата случая си даваме сметка след време).
Сега ще си позволя да цитирам Сидхарта: “Ако прекалено натегнеш струната, тя ще се скъса. Ако я оставиш прекалено хлабава, тя няма да свири.” Разбирайте крайния работохолизъм и крайната леност. Не само в работата, ами и в социалните взаимоотношения, интимните връзки, ако щете и собствената самооценка. Еми...това е... трябва да се научим да жонглираме, да търсим средата, но без да стигаме до посредственост. И когато имате възможност, си вършете работата сами. На вълка врата му е дебел, а на мен пък кръстчето тънко поради една и съща причина – вършим си работата сами. Да, коства усилия и нерви, но резултатът винаги си струва!